В Газа надеждата е фантазия

Исках да бъркам, само че се оказа, че бях прав.

От началото на октомври бях сигурен, че израелският министър председател Бенямин Нетаняху от самото начало е имал една цел: да заличи Газа.

Подтикван от гневен кабинет, който има вяра, че палестинците са безполезни „ паразити “, Нетаняху направи това, което допускам, че постоянно е желал да направи: да се откаже от последователното заличаване на народ и линия земя и вместо това да основат геноцид в Газа с безмилостна и толкоз приемлива успеваемост.

Досега този факт би трябвало да е явен. Това е „ успеха “, която Нетаняху има и ще продължи да преследва, до момента в който не я реализира – да трансформира Газа в прахуляк и памет вечно.

Няма да има „ пауза в борбите “, „ трайно “ преустановяване на огъня, нито помирение, нито завършек на геноцида, тъй като Нетаняху няма причина или тласък да спре.

И Нетаняху знае, че никой в ​​или отвън Израел не е квалифициран, искащ или кадърен да го спре.

Надеждата е угаснала.

Всеки ден палестинците се надяват на вятъра, че ужасите и безобразията ще свършат. Всеки ден на вятъра се надяваме на слаб знак, че убийствената полуда ще свърши, че разсъдъкът и дипломацията ще надделеят, че пленниците – и от двете страни – ще се съберат още веднъж с изстрадалите си фамилии.

Надеждата е фикция, потушена от хора и сили, които процъфтяват в причиняването на безпорядък и обезсърчение в своята „ убийствена гняв “.

Нетаняху може да е неизвестен. И въпреки всичко, това, което той прави и по какъв начин се пробва да го направи в прорез с пропорционалния мащаб, благоприличието и интернационалното право, има голямата поддръжка на израелците, които, явно, също биха били удовлетворени да видят Газа превърната в прахуляк и памет – вечно.

Проучванията демонстрират, че множеството израелци желаят Нетаняху да употребява повече мощ, повече „ огнева мощност “ в Газа и отвън нея. Проклето благовъзпитание, интернационално право и растящият като гъби брой на жертвите ден след ужасяващ ден.

Болката и страданието на палестинците са без значение. Правото и задължението на Израел да се пази е единственото нещо, което има значение.

Тогава не е изненадващо, че изследванията демонстрират също, че макар ширещия се апетит, заболявания и обезверена потребност, множеството израелци желаят израелците да продължат да блокират камиони, пренасящи храна, вода и медикаменти, с цел да стигнат до Газа до момента в който държаните от Хамас пленници не бъдат освободени.

Палестинците са непотребни. Израелците не са.

Що се отнася до „ бъдещето “ на Газа, съгласно известията 93 % от израелците са съгласни с Нетаняху: „ решението “ за две страни е мъртво при идването, защото цялата земя сред Средиземно море и река Йордан им принадлежи. Целта е израелските заселници да заемат мястото на палестинците в Газа. Още една Накба към този момент е в ход – безусловно.

Убеден съм, че множеството конфедерати на Израел в чужбина – без значение дали го признават обществено или не – също одобряват тези невероятни убеждения и се причисляват с цялото си сърце към метода на деяние на Нетаняху и определението за „ победа “.

Така че, надалеч от това да бъде „ развален “ или „ отслабен “, Нетаняху е поощрен като министър-председател във „ военно време “ и от „ интернационална общественост “, която го насърчи да направи това, което направи в Газа и окупирания Западен бряг без скрупули или задръжки.

Нетаняху ще оцелее като министър-председател толкоз дълго, колкото Израел прави това, което прави в Газа, а може би и по-дълго. Винаги пресметливият макиавелист, той отхвърли прогнозите за идната си политическа кончина или насилственото му овакантяване от изпълнени с стремежи колумнисти, „ специалисти “ и някогашни претенденти за президент.

Отново и още веднъж „ интернационалната общественост “ съобщи, че е „ загрижена “ от това, което техният човек в Тел Авив прави в Газа и окупирания Западен бряг. Отново и още веднъж, тези изрази на „ угриженост “ се оказаха кухи части перформативни нелепости.

По благонадежден сигнал президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разказа това, което Израел прави в Газа, като „ прекомерно “.

„ Настоявах доста, в действителност доста, с цел да получа филантропична помощ в Газа. Има доста почтени хора, които гладуват, доста почтени хора, които са в неволя и умират, и това би трябвало да спре. Номер едно “, сподели Байдън пред кореспонденти по-рано тази седмица.

Няма да спре. Как може да спре, когато Байдън и съучастническите му съдружници в Лондон, Париж, Берлин и Отава не престават да въоръжават Израел до краен лимит и отхвърлят – даже пред очевидното лице на „ прекомерното “ нахлуване на Израел и задълбочаващата се филантропична злополука в Газа – да да поискате неотложно преустановяване на огъня?

Падният курс беше избран, когато Байдън и другите президенти, канцлери и министър-председатели се втурнаха към Тел Авив на поклонение за „ взаимност “, с цел да „ застанат крепко “ на страната на Нетаняху.

Твърде късно е да се приложи обичайна ефимерна спирачка за говорене, защото Нетаняху не слуша.

Той не се преценява с неоправдателното решение на Международния съд, който прикани израелското държавно управление да спре това, което прави в Газа, откакто южноафрикански юристи и дипломати направиха безапелационен и „ достоверен “ случай, че Палестинците са жертви на геноцид, а Израел е причинителят.

Рафа е на прицела на Нетаняху. Така нареченото „ несъмнено леговище “ и повече от един милион палестинци, които са намерили леговище там в палатки и спонтанни „ домове “, ще понесат неизбежните смъртоносни последствия от безусловната поддръжка на огромните западни сили за Израел.

Изтощените и вкаменени палестинци, в това число майки, съпруги и техните синове и дъщери, няма да бъдат пощадени от гнева на Израел. И без това несигурният им живот виси на пропастта на отсрочените проекти на Нетаняху – за момента и единствено за момента.

Байдън и останалите може да настояват, най-малко обществено, че желаят от Израел да спре надвисналата кланица. Нетаняху няма да бъде възпрян от празните им „ предизвестия “, отправени зад катедрата. Той ръководи геополитическите изстрели, а не Байдън и други

Докато Америка беше заета с футболен мач в неделя вечерта, Нетаняху даде на палестинците в Рафа усет на идния гнет –  изстрелвайки дъжд от снаряди, които убиха и разчлениха десетки спящи деца, дами и мъже.

Най-накрая, самонадеяният Нетаняху схваща цената на търпението. Байдън наподобява и звучи като дъртак, който е подготвен да стане човек от през вчерашния ден – липсващ, нищожен и пропуснат.

Президентските избори през ноември наближават на хоризонта. Друг клатещ се дъртак, Доналд Тръмп, има даже по-добри шансове да се върне в Овалния кабинет.

Ако това се случи, Тръмп ще закрепи разрешението на Израел да прави геноцид без безсмислените риторични „ запаси “ на своя предходник.

Така или другояче, Америка на процедура се е трансформирала в прокси на Израел. Динамиката се е трансформирала.

Израел ще реши какво ще се случи в Газа през днешния ден и на следващия ден, а Америка ще поздрави в символ на утвърждение и ще помогне да заплати за удоволствието да извършва заповедите на своя капитан – щастливо, с готовност и възторг.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.